За нас
Българската ретроспективна библиография за периода на Възраждането (1801–1878) е предмет на изследване на поколения чуждестранни и български учени. Въпреки сериозния интерес към описването на възрожденските печатни книги, библиографирането им е отразено в няколко индивидуални труда, които не следват обща методология и се разминават в териториалния и езиковия си обхват. Вследствие на това приемствеността между тях е нарушена, а броят на включените библиографски единици – различен (Иречек, 1872; Балан, 1909; Погорелов, 1923; Стоянов, 1957; Теодосиев, 2007). Историческите обстоятелства по събирането и публикуването на посочените библиографии, а също и технологичното развитие през последните три десетилетия, налага синхронизирането и обобщаването им в съответствие с изискванията на съвременната информационна среда.
Най-големият недостатък на българските библиографски справочници за периода на Възраждането, както и за други периоди, е, че те са само в печатна форма или са дигитализирани в статични формати (най-често pdf) и не отговарят на нуждите на съвременното информационно общество. При работата с тях информацията се обработва и анализира бавно, изискват се индивидуални научни усилия, а направените справки, при използването на количествени методи, често не отразяват характеристиките на набелязания предмет. При самото съставяне на печатните репертоари са налице редица пропуски, неточности и технически грешки, които в печатна форма на хартиен носител могат да бъдат открити, но трудно могат да бъдат допълнени и отстранени в общия библиографски корпус. Натрупването на библиографски грешки води до неточности в самите научни проучвания, опиращи се на библиографска и библиометрична информация. По тази причина цели автори, заглавия и тематични направления остават невидими или погрешно интерпретирани.
Настоящият проект за изграждане на информационно-търсеща система (ИТС) има за цел да отстрани недостатъците на печатните библиографски справочници – унифициране на записите, сравнителен анализ между съществуващите версии и описаните в тях библиографски единици, възможност за допълване и отстраняване на грешки 24/7, пестене на време за библиометрични и количествени анализи. Цифровизираният библиографски масив ще предоставя отворен достъп до персонализирана информация, според нуждите на конкретното изследване, посредством набор от филтри.
Новата ИТС прилага иновативната методология на географските информационни системи (ГИС), която визуализира библиографската информация и позволява използването ѝ посредством топографски показатели. Изграждането на библиографска база данни (БД) на принципите на ИТС и ГИС има фундаментален характер за развитието на българската наука.
Проектът се разработва от Катедра „Библиотекознание и библиография“ към Факултета по библиотекознание и културно наследство на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Той се финансира от Фонд научни изследвания, Министерство на образованието и науката на Република България. Екипът, под ръководството на доц. д-р Васил Загоров (история на книгата), включва специалисти с различни компетенции: доц. д-р Красимира Александрова (библиография), гл. ас. д-р Пламена Златкова (библиотекознание), гл. ас. д-р Марина Енчева (информационно-търсещи системи), гл. ас. д-р Поли Муканова (филология и книгознание) и д-р Калин Йорданов (информационни технологии). В изпълнението на проекта са привлечени по конкретни задачи постдокторанти, докторанти и студенти: инж. д-р Искра Цветанска (постдокторант), Гергана Янчева (докторант), Габриела Ангелова (докторант) и Михаил Вълов (студент). Като външни консултанти участват и представители на библиотечно-информационния сектор: Юлия Карадачка-Симеонова (НБКМ), Силвия Филипова (НБКМ), Силвия Найденова (ЦБ на БАН) и Искрен Стоянов (IT).
Екипът на проекта изказва благодарности към колективите на Градски исторически музей – Самоков (под ръководството на Веселин Хаджиангелов); Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил (под ръководството на Валентин Дебочички); Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ – Кюстендил (под ръководството на София Пайчева); Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе (под ръководството на Теодора Евтимова).
Галерия
