„Книгопис на българската възрожденска книжнина (1801–1878)“
МЕТОДОЛОГИЯ
Проектът има за цел да цифровизира репертоара на българската възрожденска печатна книжнина за периода от 1801 до 1878 г. Фундаменталността на изследването се обуславя от факта, че съществуващите понастоящем печатни версии на библиографския масив се разминават в структурно, количествено и съдържателно отношение и не дават възможност за бърза и достоверна аналитична обработка на библиографската информация. Създаването на информационно-търсеща система (ИТС), която да съдържа библиографска информация за българските книги, издадени от началото на XIX век до Освобождението на България (1878), ще повлияе в значителна степен за модернизирането и ускореното развитие на научните изследвания в областта на българската обща, културна, литературна и езикова история. Сериозно положително въздействие продуктът ще има и върху проучванията в сферата на българското книгознание, библиографията и библиотекознанието.
Целта на настоящия е-репертоар не се е променила в сравнение със задачите, поставени пред последното мащабно библиографско проучване на българската възрожденска книжнина, проведено от д-р Маньо Стоянов:
„Задача на настоящия Репертоар е пълното и цялостно описание на българската печатна възрожденска книжнина с оглед на нейното проучване и използване. Изпълнението на тази задача зависи от две неща: 1) от уточняването на обсега на българската възрожденска книжнина и 2) от нейната наличност и достъпност“[1].
Еволюцията на информационната среда, развитието на историческата наука за книгата и проучванията в сферата на възрожденската история и библиография, през изтеклите над шест десетилетия, налагат създаването на нов информационен продукт – е-библиография на българската възрожденска книжнина. Новият онлайн справочник отразява промените в техническите средства за представяне на библиографска информация и преосмисля историческите, политическите и културните постановки за обхвата на печатната ни книга от началото на XIX век до Освобождението на България.
Информационната среда
С развитието на информационните технологии печатните библиографски справочници (БС) вече не отговарят на съвременните информационни нужди на потребителите. Тяхното използване, заради физическия им обем и съдържателната им структура, е трудно и отнема значително време. Същевременно отсъствието на единна е-каталогизираща система в България и липсата на сводни е-каталози с достатъчен брой участници налага изработването на специален е-библиографски справочник. Е-репертоарът „Книгопис на българската възрожденска книжнина (1801-1878)“, по-долу накратко наричан „Книгопис“, предоставя свободен онлайн достъп до библиографска и библиометрична информация, която може да се филтрира и сортира в реално време според индивидуалните потребности на научните работници, библиотечните специалисти и гражданите, проявяващи интерес към периода. Наред с това, „Книгопис“ може да помогне за планирането на научни изследвания и библиотечни дейности, защото чрез него лесно могат да бъдат разкрити всички характеристики на книжовната продукция. Например – книги, описани единствено по библиографски път, заглавия със спорна авторска отговорност, издания, които все още нямат дигитални копия и др. Освен че намалява аналитичността на библиографските справочници, двуизмерното поле на печатната страница създава ограничения за броя на включените знаци, което обяснява големия брой съкращения в библиографското описание. Е-библиографията няма ограничения в обема на поместените текстове и затова броят на използваните съкращения в настоящия репертоар е минимален.
Пълнота и библиографска прецизност на е-репертоара
Грешките, неточностите и пропуските, допуснати в печатните библиографски справочници, не могат да бъдат отстранени до следващото издание или до публикуването на специален том с добавки и поправки. Настоящата е-библиография прави запитвания към база от данни, която, при откриването на грешка или пропуск, може да бъде редактирана от администратор по сигнал на потребителите чрез бутоните „Докладвай грешка“, „Добави книга“, „Изпрати титул“. Това създава дългосрочна перспектива по тоталното попълване и изчистване от грешки на българската възрожденска библиография. Във връзка с тази техническа възможност, призовавам изследователите и библиотечните специалисти да подават сигнали за новооткрити книги или за грешки, чрез използването на съответните бутони.
Обхват на е-репертоара
Изключително важен за всеки репертоар е въпросът за неговия обхват, който се базира на набор от формални критерии за включване и/или изключване на определени библиографски единици. Хронологичният обхват на репертоара на д-р Стоянов избира за своя отправна точка „Неделник“ на Софроний Врачански от 1806 г. и приключва с края на 1878 г. За този период са включени:
„1) всички книги и периодични издания, писани и редактирани на български език (независимо с каква азбука) от българи или от чужденци[2], 2) всички книги и периодични издания (или само части от тях), писани и редактирани от българи на чужди езици, и 3) ония от книгите, писани на български и същевременно и на друг език (от българи или от чужденци), при които на българския език е дадена преднина (по обем и място), с което е засвидетелствувано и тяхното българско предназначение“[3].
На първо време трябва да се изтъкне, че по отношение на вида на печатните произведения „Книгопис“ се съобразява с постановката на Валерий Погорелов, който е на мнение, че непериодичните и периодичните издания от периода на Възраждането не трябва да бъдат смесвани[4]. В настоящия репертоар, заради разликата във физическите, икономическите и функционалните си характеристики, периодичните издания не са включени. Включването им, което налага друг тип библиографско описание, би попречило на аналитичните функции на ИТС. Изключение е направено за календарите по три причини. На първо място тяхната периодичност през Възраждането е нарушена и те рядко излизат продължително. На второ място те съдържат информация, която ги превръща в своеобразни алманаси, чиито съставни части са актуални за повече от една календарна година. На трето място е важен въпросът за тяхното оформление, което е по-близко до книгите, а не до периодичните издания, което позволява описването и включването им в БД.
По-важен е въпросът за хронологичния обхват, а също и за прилагането и обогатяването на формалните критерии, с оглед на утвърдените теоретични парадигми, промените и натрупванията в полето на книгознанието, библиотекознанието и библиографията през последните шест десетилетия. Същностна характеристика на науката е, че с течение на времето научните и най-вече обществените постановки и разбирания се променят, науката натрупва нов материал и се развива. Както стана ясно от цитата по-горе, за репертоара на д-р Стоянов, водещи критерии са вариациите, направени на база на езика на книгата и на произхода на „автора и редактора“, без да се споменава и преводачът. Това разбиране е меродавно за 50-те г. на ХХ век, но впоследствие, с развитие на историческата наука за книгата, започва да се говори за комуникационен цикъл на книгата, който наред с творческите дейности по „писането“ включва лицата, финансиращи изданието, печатарите, книготърговците и читателите[5],[6]. В периода на Българското възраждане, по отношение на печатната книга, често фигурата на автора, преводача, съставителя, издателя, книготърговеца се припокриват в значителна степен, но в някои случаи между отделните звена в системата на книгата може да бъде прокарана ясна обективна и субективна граница. По отношение на читателя, който осмисля целия комуникационен цикъл на книгата, е важно да се изтъкне, че значителен формален критерий за включването на една книга в националната библиография трябва да е целевата група на конкретно издание. Споменаването на „българско предназначение“ на книгите от д-р Стоянов не е изяснено докрай. Фаворизирането на езиковия критерий и произхода на автора и редактора, без съобразяването на критериите за българския произход на преводача, благодетеля, издателя, печатаря и читателя, води до недоразумения, отбелязани още от Борис Десев[7].
Наред с това, при определянето на обхвата на един национален репертоар трябва да се съобразим с политическите, икономическите и културните условия, при които е създавана книжнината в даден период. Самия д-р Стоянов развива тезата в лекционния си курс по книгознание от 1949 г., че: …трябва да се взема предвид социално-политическите и икономическите условия, в които живее българският народ през XIX в., да видим как тези условия налагат създаването на първите печатни книги у нас, как те определят тяхното особено съдържание и общ дух, как налагат своеобразния начин на тяхното издаване и разпространяване, и как, от друга страна, самите книги влияят върху общественото съзнание, будят народния дух и насочват народа към революционна борба за културна и политическа свобода…[8].
Обзорът на ситуацията, при която започва да се развива българската печатна книга в началото на XIX век, показва, че липсват самите предпоставки за формирането на устойчиви формални библиографски критерии – няма установена езикова норма на книжовен „простий“ български език, българското национално самосъзнание е засегнато от дългия период на политическа, религиозна и културна зависимост в рамките на Османската империя и Югоизточна Европа. То рядко се афишира публично или се засвидетелства в документи. За липсата на книжовен български език в увода към репертоара на М. Стоянов, А. Бурмов пише: Много книги бяха написани на диалект или на някаква смесица от диалекти, други бяха написани на църковнославянски език и на смесица от него и някакви диалекти[9]. От тази гледна точка, имайки предвид, че дебатът за новобългарския книжовен език започва да се води активно едва през 30-те г. на ХIХ век и е актуален дори в периода на зрялото учебникарство през 60-те и 70-те г., езикът не би следвало да се възприема като основен и единствен фактор за включване или изключване на дадена книга от обхвата на възрожденската библиография.
Именно поради особената ситуация, при която се появява и развива новобългарската печатна книжнина в началото на XIX век, в настоящия репертоар, в комбинация с езиковия критерий, въпросът за националния произход на автора и редактора е разширен до българския произход на лицата, участвали в създаването на печатните книги (иждивители, настоятели, предстоятели, издатели, печатари) и на субектите, за които е предназначено конкретно издание – българската публика.
Цитираните по-горе научни постановки подкрепят разширяването на хронологичния обхват на българската възрожденска библиография до 1801 г. Настоящият е-репертоар започва с „История славенно-болгарског народа” на Атанасий Нескович (Буда, 1801). Книгата е писана от лице със спорен произход, но има предположения, че той е родом от Видин или Серес[10]. Езикът на книгата също предизвиква научни спорове. При културните и политическите условия в началото на ХIХ век Нескович не е разполагал с български книжовни образци на „прост език“, към които да се придържа за своята редакция. Това налага Нескович да експериментира, което обяснява и факта, че в крайна сметка книгата не е на български език, но не е и на говорим сръбски език[11]. Допълнителен довод за причисляването на книгата към възрожденската библиография е фактът, че тя е поръчана от „неких булгарских г.[оспода]“, които са „накарали“ Нескович да напише една българска история. В предговора е изрично заявено, че историята има за цел да събуди народното родолюбие, което на практика е ключовата същност на процеса на Българското възраждане[12]. Това, а и фактът, че единият от вариантите на първото издание е посветен на Николаю Черноевичу, купцу болгарскому“[13] недвусмислено показват, въпреки липсата на ясен български език, съобразно тогавашните културни условия, българското самосъзнание на хората, поръчали и финансирали книгата. Историята на Нескович безспорно е предназначена за българската публика и нейното влияние се демонстрира от обстоятелството, че тя е преиздадена през 1811 г., а впоследствие, след наличието на дебат за българския книжовен език, и побългарена през 1844 г. от Петър Сапунов. Фактологичната рамка на трета част в историята на Нескович е използвана или по-скоро частично изкопирана от Христаки Павлович в кратката българска история, публикувана към гръко-българския му разговорник от 1835 г. Впоследствие Павлович проявява траен интерес към българската история. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че печатницата в Буда се превръща в главен издателски и печатен център на българската книга до началото на 30-те г. на XIX век[14].
При включването на „четирезичника“ на Данаил Москополски екипът на „Книгопис“ се съобразява с доводите на В. Погорелов[15], с критериите на М. Стоянов[16] и с разширения формален критерий за целевата група на книгата. Четириезичникът на Данаил съдържа български текст, макар и отпечатан с гръцки букви, еквивалентен на текстовете на останалите три езика, което означава, че той е изпълнявал функции по разграничаването на различните народности в рамките на Османската империя.
С промяната на хронологичната граница и включването на тези книги във възрожденския ни книгопис водещата роля на Софроний Врачански за българското книжовно възраждане не се оспорва. Тя по-скоро се осмисля като ключово проявление на един процес по културното и езиковото осъзнаване, чиито основен изразител е печатната книга. Самите характеристики на Българското възраждане показват, че това е сложен многопластов процес, обхващащ самосъзнанието, грамотността и светогледа на българина и всяка книга, която е генерирана с помощта на българската общност и води до промяна в самоосъзнаването и самосъзнанието трябва да бъде включена. Това се налага от същностната характеристика на Българското възраждане, което е преход от средновековие към модерност и от универсалност в рамките на Османската империя към националност.
Събиране и обработка на библиографския масив
В резултат от работата по проекта в БД и ИТС на „Книгопис“ са включени 2050 библиографски записа. За да се постигне максимална пълнота на библиографската информация, екипът на „Книгопис“ разработи самостоятелна методология за събирането на библиографски данни. Извършена е работа по определяне на елементите на библиографското описание, тяхната структура и аналитични възможности. Взето е решение какви да са източниците и как да се попълва бъдещата БД. Библиографският стадий включва сравнителен анализ на съществуващите библиографии за периода, регистрирането на библиографски несъответствия и грешки. Въпреки предпоставката, че най-късните библиографски справочници са най-пълни, е предвидено използването на широк спектър от библиографски ресурси[17],[18],[19],[20],[21],[22],[23],[24],[25],[26]. Библиографските сведения са сравнени с наличните библиотечни електронни каталози, като за целта са използвани ресурсите на националната, академичните, регионалните библиотеки и сводният каталог НАБИС. При решаването на различни библиографски казуси за справочни нужди са използвани каталозите и дигиталните ресурси на Конгресната библиотека (САЩ), Френската национална библиотека, Матица Сръбска (Сърбия).
След библиографския стадий е направен преглед de visu на българските книги за периода, като тук е възприет принцип за свалянето и сравняването на библиографската информация от всички инвентаризирани за едно заглавие екземпляри във фондовете на НБКМ и Централна библиотека на БАН. При липсата на екземпляри и при особените казуси за сверка са използвани фондовете на Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ – Кюстендил, Градския исторически музей в Самоков, Унгарската национална библиотека „Сечани“, Университетската библиотека, Будапеща. Изрично е упоменато в поле „Забележка“, ако библиографското описание на книгата е направено по дигитално копие, за което помогнаха дигиталните масиви на всички регионални библиотеки в България и по-специално консорциумът по проект „Север+“[27] . Пример book ID 672: Книгата е притежание на Народно читалище „Зора – 1860“ – Сливен, описана по дигитално копие – Север +. Когато не е намерено физическо или дигитално копие на книгата, то в поле „Забележка“ се дава съобщение: Книгата описана по библиографски източници, а в полетата „Библиографски източници“ е описана нейната библиографска история. Това позволява планирането на бъдещи издирвания и проучвания, имайки предвид, че в настоящия репертоар с подобен статут са 131 заглавия.
Библиографски описания
За реализирането на задачите по проекта е направен сравнителен анализ на чуждестранни ИТС в системата на библиотечното дело. Изведени са добрите практики при представяне на библиографска информация. Направен е синхрон с действащия у нас стандарт: БДС 15419-82. Библиографските описания се визуализират в три основни пласта: Основна визуализация, International Standard Book Description (ISBD) и Machine-readable cataloguing 21 (MARC 21). В поле „Основна визуализация“ се намира най-подробната информация за конкретната библиографска единица. Тук, освен стандартизираната библиографска информация, потребителят може да се запознае с особеностите на изданието, да проследи историята на библиографската му регистрация, да използва наличните дигитални копия на книгата. В пласта „ISBD“ информацията е организирана за нуждите на библиотечните и музейните специалисти. Те имат възможността да изтеглят записа и да го използват за попълване и подобряване на своите собствени колекции и каталози. В пласт „MARC“ потребителят може да ползва дескрипторите на елементите на библиографския запис, присъдени в съответствие с формата MARC 21. Резултатите и записите могат да бъдат свободно споделяни, копирани, принтирани и изтегляни, което улеснява практическата приложимост на продукта.
Тъй като съкращенията са наложени в библиографския език поради физическите ограничения на печатните издания и нуждата от свиване на обема, отсъствието на подобен проблем при събирането и визуализацията на записите в цифрова среда позволи максималното изчистване на съкращенията в библиографските описания. Малкото на брой използвани съкращения са развити в раздел „Помощ“ на страницата на информационно-търсещата система [Помощ].
За да може да се извърши сравнение на място, библиографският запис е придружен със заглавна страница и/или корица. Авторската отговорност и заглавните данни в БД са предадени дословно като е направена нормализация в съответствие с меродавните езикови правила на българския книжовен език, но са запазени възрожденските езикови особености. Подобно решение се съобразява с аналитичните функции на системата в съчетание с потенциалните възможности за търсене от страна на потребители с различна квалификация и езикова култура. Така например думата „очилище“ е въведена като „училище“, но при „Жалостна песна за блъгарски народ в Охрид и Струга и за секой блъгарин“ правописа при „блъгарски“ е запазен. Паралелните заглавия са предадени дословно на съответния чужд език. При книгите на чужди езици описанията се придържат към отпечатаната в книгата информация, но са направени библиографски сверки в широк спектър от сводни и национални каталози: World Cat, BnF Catalogue général, каталога на Die Bayerische Staatsbibliothek (BSB) и др. При описването на книгите на османотурски е използвана транслитерация със съвременния турски вариант на латинската азбука, което има за цел да улесни потребителите при използването им. Градът на местоиздаване, името на издателството и печатницата са предадени дословно от заглавната страница или от цитирания библиографски източник за книгите, на които не бяха открити екземпляри. За книгите с неустановено местоиздаване се дава съкращението [б. м.] (без местоиздаване).
Годините на издаване от сътворението на света и тези, предадени с кирилски букви са преизчислени и отразени в поле „Забележка“ [Инструменти]. При календарите годината на издаване, освен ако не е посочена изрично, е определена по предходната година, за която е предназначен календарът. Причината екипът на „Книгопис“ да вземе подобно методологично решение се обуславя от факта, че предназначението на календарите, съобразено с техническите процеси по възпроизвеждането им през XIX век, че те трябва да са отпечатани предварително, за да могат да бъдат използвани за максимално голям брой дни. Когато данните на първа корица и на заглавната страница се разминават, както е в голяма част от Славейковите издания, са използвани данните от заглавната страница, а данните от корицата са представени в поле „Забележка“. Недатираните книги са маркирани със съкращението [б. г.] (без година), a тези които нямат данни за местоиздаване и година на издаване са обозначени със съкращението [б. м. г.].
Сериозна работа в настоящия е-репертоар е извършена по отношение на описанието на физическите характеристики на книгите. В тази си част новият продукт се различава сериозно по отношение на представените в БО данни в сравнение с цитираните по-горе библиографски справочници. Най-честата грешка при определянето на обема на изданието е липсата на пагинация на заглавната страница, която не е отбелязана в БО. Например: обемът на „Пространно священно битописание на цръквата от Ветхий и Новий завет“ на Данов (1859 и 1864) е описано като 120 с., но пагинацията започва от началната страница, която по поредност в книжното тяло е с. 3. В този случай в записа в предходните справочници обемът е представен като 120 с., а в настоящия е-репертоар обемът е отбелязан като [2], 120 с. като в резултатите от търсенето са посочени 122 с. Подобни примери от периода на Възраждането има много, а към тях може да се прибави и проблемът с вътрешните бели страници, които често са изпускани при вписването на общия обем. За разлика от последната/ите бели страници в книжното тяло, които традиционно не се включват в обема, вътрешните бели страници са част от оформителското решение и трябва да бъдат калкулирани в общата номерация въпреки липсата на пагинация. Различните видове вложки – литографии, карти, свръхформатни таблици и др., тъй като не са част от общата пагинация на книжното тяло, са маркирани с + 1 л.
В настоящия е-репертоар височината е измерена по книжното тяло, а не по подвързията, като стойността в сантиметри не е закръгляна. Данните са въведени след измерването на няколко на брой екземпляри, при което е взета най-голямата стойност, а в най-добрия случай размерът на необрязан екземпляр. Този подход е съобразен с факта, че по икономически съображения, книговезецът може да намали размера на книжното тяло значително. Примери като „Денница ново-болгарскаго образования“ на Васил Априлов от 1841 г. показват, че може да става въпрос за разлика от 6-8 см между необрязан и подвързан екземпляр.
Обрязването на екземпляра при подвързване е причина и за друг сериозен пропуск в библиографските описания, който в настоящия е-репертоар е отстранен в максимална степен. При форматите библиографите са давали формата по размера на книжното тяло, а не броя на листовете в колата. По време на проекта форматът на книгите е определен при преглед de visu, като страниците са броени на ръка по втора кола и засичани по произволна кола. При тази проверка се установи, че част от изданията имат коли с различен брой листове, в това число и с атипично количество – 6 и 10 листа (Двете агнета, 1860, ID: 510; Добри дела, 1860, ID: 511). Подобни вариации, които понякога са свързани с практиката на конкретни печатници, са описани в поле „Забележка“.
Библиографска ревизия
Прегледът на широк спектър от библиографски ресурси в съчетание с физическото преглеждане на книгите помогна за изчистването на натрупаните за век и половина библиографски грешки, идентифицирането на много издания, регистрирането на вариации в определени издания, описани по библиографски източници и добавянето на нови книги към вече откритите. Така например прегледът на всички екземпляри от „Въведение във всеобща история, с кратко прибавление от старобългарската история“ (1864) доказа наличието на два варианта на списъците със спомоществователи: НБКМ Ст 64.685 I: Родолюбивите спомоществователи на Въведение във всеобща история и Изгубената Станка: с. I-II – всичко 202 книги. БАН 1864-685 В108719: Список на имената на родолюбивите спомоществователи, с. I-IV – всичко 314 книги. Вариациите в изданията се отнасят до разминаване между годините на издаване на корицата и заглавната страница, използване на различни цветове и клишета за украса на подвързията, посвещаването на различни лица, разминаване в мястото на подвързване и броят на спомоществователите, използването на различни шрифтове. Промените, които са правени в хода на едно конкретно издание по желание на автора, издателя или печатаря са отразени в поле „Забележка“, а вариациите не са регистрирани като самостоятелни записи. В случаите, в които имаме повторно набиране на текстове в печатница, както е при вариациите с гръцки и кирилски шрифт на „Разговорник греко-болгарский…“ на Христаки Павлович от 1835 г., книгите са регистрирани като самостоятелни издания. Вариациите в цвета на подвързията и разрешителните за печат от страна на цензурата в различни държави също са отразени в поле „Забележка“.
Екипът на настоящия репертоар напълно съзнава, че при подобен дългогодишен мащабен труд и в настоящия е-репертоар има допуснати грешки. Във връзка с това призоваваме учените и библиотечните специалисти да използват активно опциите „Докладвай грешка“, „Добави запис“ и „Изпрати титул“ [Докладвай!] и да помогнат за максимално допълване и изчистване на библиографския масив.
06.05.2020 Доц. д-р Васил Загоров
Библиография:
Бурмов, Александър. Увод. – В: Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина. аналитичен репертоар на български книги и периодични издания. 1806-1878. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1957. с. III-VII.
Българската възрожденска интелигенция. учители, свещеници, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци военни… енциклопедия. София: д-р П. Берон, 1988. 462 с.
Данов, Христо. Пространно священно битописание на цръквата от Ветхий и Новий завет. със 101 изображения. Пловдив: [издава се от Съдружеството на Блъгарската книгопродавница], 1859. [2], 120 с.
Данов, Христо. Разпис на книгите, что ся намират за продан у книжарницата на Хр. Данова и на съдружеството. Пловдив: Хр. Г. Данов и съдружество, 1862. 14 с.
Данов, Христо. Распис на книгите, що ся намират за продан у книжярницата на Хр. Данова и друж. в Пловдив. Цариград – Везир хан, 1866. 12 с.
Двете агнета. иносказателна повест. Цариград, 1860. 20 с.
Десев, Борис. Бележки върху книгата на Маньо Стоянов “Българската възрожденска книжнина” Т. I. С. Наука и изкуство 1957. XIII, 664 С. – В: Известия – Държавна библиотека „Васил Коларов“, 1959 [за 1957-1958], с. 383-384.
Дигитална културна съкровищница “Север+”. документиране, запазване и предоставяне на широк обществен достъп до културното наследство в библиотеки, музеи, архиви и галерии в Северна и Централна България [онлайн]. [прегледан 17.06.2020] http://bgseverplus.eu/bg/
Добри дела. как требува да ги разгледува христианин и да ги прави. Цариград, 1860. 29 с.
Желев, Николай. „История славяноболгарског народа“ на Атанасий Нескович и илиризмът. – В: Дзяло [онлайн]. 2019, бр. 14. [прегледан 18.06.2020]. http://www.abcdar.com/magazine/XIV/24_Zhelev_1314-9067_XIV.pdf
Иречек, Константин. Книгопис на новобългарската книжнина 1806-1870. Браила: Бълг. книжовно дружество, 1872. 48 с.
Начов, Никола. Добавки и оправки към “Български книгопис за сто години”. – В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 1912 [за 1910-1911], 26 (8), с. 1-54.
Нескович, Атанасий. История славенно-болгарског народа. Будиме граде, 1801. [12], 229, [2] с.
Погорелов, Валерий. Опис на старите печатни книги 1802-1877. София: Народна библиотека, 1923. VI, 796 с.
Срезневски, И. И. Очерк книгопечатания в Болгарии. В: Журнал Министерства народного просвещения. 1846, № 9 (5), с. 1–28.
Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина. аналитичен репертоар на български книги и периодични издания. 1806-1878. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1957. XIV, 664 с.
Стоянов, Маньо. Книгознание. Лекции, изнесени пред есенния курс за библиотекари, 1949 г. София: ББИ, 1949. II, 122 с.
Теодоров-Балан, Александър. Български книгопис за сто години. 1806-1905. материали. София: Бълг. книж. д-во от фонд Напредък, 1909. 1667 с.
Теодосиев, Николай. Каталог на българските печатни книги. 1508-1878. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2007. 450 с.
Шопов, Иван. Список за болгарските книги, които са издадени до сега. Цариград, 1852. 15 с.
Darnton, Robert. What is the history of books?. – In: DASH [онлайн]. 1982, 111 (3), p. 65-83. [прегледан 18.06.2020]. https://dash.harvard.edu/handle/1/3403038
Darnton, Robert. What is the history of books?. revisited. – In: Modern Intellectual History [онлайн]. 2007, 4 (3), p. 495-508. [прегледан 18.06.2020]. https://www.cambridge.org/core/journals/modern-intellectual-history/article/what-is-the-history-of-books-revisited/58B54CA744EACF363ADD23C3473A4498
Zlatkova, Plamena, Angelova, Gabriela. The bulgarian libraries and their experience in digitizing rare books and special collections. – In: 12th annual International Conference of Education, Research and Innovation, 11-13 November, 2019, Seville, Spain, pp. 3864-3871. ISBN 978-84-09-14755-7, ISSN 2340-1095, doi 10.21125/iceri.2019.0980
[1] Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина. аналитичен репертоар на български книги и периодични издания. 1806-1878. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1957.с. VIII.
[2] “От книгите на църковнославянски език, който като богослужебен език е в употреба у редица славянски народи, ние сме счели за български и сме включили в Репертоара само книгите, издадени от българи” [бел. М. Стоянов].
[3] Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина. аналитичен репертоар на български книги и периодични издания. 1806-1878. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1957. с. VIII.
[4] Погорелов, Валерий. Опис на старите печатни книги. 1802-1877. София: Народна библиотека, 1923. с. VII.
[5]Darnton, Robert. What is the history of books?. – In: DASH [онлайн]. 1982, 111 (3), p. 65-83. [прегледан 18.06.2020]. https://dash.harvard.edu/handle/1/3403038
[6] Darnton, Robert. What is the history of books?. revisited. – In: Modern Intellectual History [онлайн]. 2007, 4 (3), p. 495-508. [прегледан 18.06.2020]. https://www.cambridge.org/core/journals/modern-intellectual-history/article/what-is-the-history-of-books-revisited/58B54CA744EACF363ADD23C3473A4498
[7] Десев, Борис. Бележки върху книгата на Маньо Стоянов “Българската възрожденска книжнина” Т. I. С. Наука и изкуство 1957. XIII, 664 С. – В: Известия – Държавна библиотека „Васил Коларов“, 1959 [за 1957-1958], с. 383-384.
[8] Стоянов, Маньо. Книгознание. лекции, изнесени пред есенния курс за библиотекари, 1949 г. София: ББИ, 1949. с. 97.
[9] Бурмов, Александър. Увод. – В: Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина. аналитичен репертоар на български книги и периодични издания. 1806-1878. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1957. с. VI.
[10]Българската възрожденска интелигенция. учители, свещеници, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци военни… енциклопедия. София: д-р П. Берон, 1988. с. 462.
[11]Желев, Николай. „История славяноболгарског народа“ на Атанасий Нескович и илиризмът. – В: Дзяло [онлайн]. 2019, бр. 14. [с. 2]. [прегледан 18.06.2020]. http://www.abcdar.com/magazine/XIV/24_Zhelev_1314-9067_XIV.pdf
[12] Нескович, Атанасий. История славенно-болгарског народа. Будиме граде, 1801. с. 7-8.
[13] Пак там, с. 3.
[14] 18 от всички 30 български книги, издадени до 1830 г., са отпечатани в Буда.
[15] Погорелов, Валерий. Опис на старите печатни книги. 1802-1877. София: Народна библиотека, 1923. с. IV-V.
[16] Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина. аналитичен репертоар на български книги и периодични издания. 1806-1878. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1957. с. VIII.
[17]Срезневски, И. И. Очерк книгопечатания в Болгарии. В: Журнал Министерства народного просвещения. 1846, № 9 (5), с. 1–28.
[18] Шопов, Иван. Список за болгарските книги, които са издадени до сега. Цариград, 1852. 15 с.
[19] Данов, Христо. Разпис на книгите, что ся намират за продан у книжарницата на Хр. Данова и на съдружеството. Пловдив: Хр. Г. Данов и съдружество, 1862. 14 с.
[20] Данов, Христо. Распис на книгите, що ся намират за продан у книжярницата на Хр. Данова и друж. в Пловдив. Цариград – Везир хан, 1866. 12 с.
[21] Иречек, Константин. Книгопис на новобългарската книжнина 1806-1870. Браила: Бълг. книжовно дружество, 1872. 48 с.
[22] Теодоров-Балан, Александър. Български книгопис за сто години. 1806-1905. материали. София: Бълг. книж. д-во от фонд Напредък, 1909. 1667 с.
[23]Начов, Никола. Добавки и оправки към “Български книгопис за сто години”. – В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 1912 [за 1910-1911], 26 (8), с. 1-54.
[24] Погорелов, Валерий. Опис на старите печатни книги 1802-1877. София: Народна библиотека, 1923. VI, 796 с.
[25] Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина. аналитичен репертоар на български книги и периодични издания. 1806-1878. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1957. XIV, 664 с.
[26] Теодосиев, Николай. Каталог на българските печатни книги. 1508-1878. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2007. 450 с.
[27] Трябва да се има предвид, че стратегията за дигитализация и реалната дигитализация в България са некоординирани и рядко се извършват в съответствие със световните добри практики и стандарти. Вж.: Zlatkova, Plamena, Angelova, Gabriela. The bulgarian libraries and their experience in digitizing rare books and special collections. – In: 12th annual International Conference of Education, Research and Innovation, 11-13 November, 2019, Seville, Spain, pp. 3864-3871. ISBN 978-84-09-14755-7, ISSN 2340-1095, doi 10.21125/iceri.2019.0980.
Модел на база от данни с информационно-търсещи системи (ИТС) за извличане на аналитична библиографска информация
